автор: thebigplucky

На Мериан за онези въпроси
и на Мейа за натрапчивите и мисли
_________________________________

Датата е днешна.
Настроенията - вчерашни.
В ефира преминават
хитовете на отминалото лято.
Мечтите - уморени,
отложени за неясното някога,
пренареждат се в пъзела на реалностите,
малко по малко.
Поредните облаци се струпват в далечината,
но е още рано за страх.
Изписвам бавно страницата.
Премислям нещата.
Търся скритите послания
в препятствията
преодолени по пътя на познанието.
Смисълът пак ми убягва.
Измислям оправдания за ненаправеното.
Дали можеха да се превърнат в нещо истинско? Не знам.
Претеглям всичко на везните на съвестта.
Мъча се да туширам неприятните контрасти.
Потискам паниката -
никой не е избегнал съдбата си.
И грешките - правим си ги.
Гадното е когато е с приятели.
И когато не сме усетили кога е Сега -
поредния изпуснат момент
отминава неразгадан.
Откровенията остават само
на страниците от дневника.
Дали някога ще дочакат анализ?
Коя ли ръка ще ги смачка непотребни?..
Въпроси бягащи по границата на отчаянието.
И тях отлагам.
За някога.
Слънцето все още напомня за лятото.
Да го изживеем докрай.