автор: musketar

на Камик

Ти, синеока виелице,
виеща незарастващи думи.
Виеща тъжни растения.
Виеща преспи,
в танц почти влюбен.

Ти,февруарска виелице,
застигаш простичко и внезапно.
Като куршум смъртно прицелен,
като глътка милост за разпнАти.

Как стягаш гърлото, знаеш ли?
И как пръхнат устни предчувствено?
Дявол го взел! На тебе баш ли -
да прелъстяваш Юди - се падна участ.

Но е рано да те пожалим.
И късно - да те убиваме.
Живеем на две крачки от ада.
И те очакваме...
До поискване.