Помолили Айнщайн да обясни своята теория на относителността на ”прост човешки език”. Той я обяснил така:
„Когато човек седне с голо дупе върху нагорещена печка,един миг му се струва като цяла вечност.
А когато е с любимия човек,цяла вечност му се струва като един миг. Всичко зависи от гледната точка.”
Това ме навежда на следната мисъл-ние сами избираме начина,по който да гледаме на всяка ситуация,на всяко едно нещо,на всяко преживяване,което ни спохожда.И ако ние в себе си отработим навика да гледаме на всичко като на благословия,то всичко ще се превръща в благословия за нас. ”Всичко зависи от гледната точка” и това е благословията на относителността.