автор: tiamat

Ще се събудя, след като си тръгнеш
И знам-до мен отново ще е празно.
А изгревът отново ще изтръгне
кацналите птици от перваза ми.

Прозорците ще бъдат пак бинтовани
с пердета. А вратата с катинари.
Кафе ще си направя. Да отровя
нотите с поредната цигара.

Издишвайки дима ще си повтарям,
че ти си сън. И няма да се случиш.
Денят във пепелника ще догаря
И само тишината ще е звучна.

Ще се събудя,след като си тръгнеш.
Ще си повтарям,че не те е имало,
Когато птиците не могат да се сбъднат
безгласни, нотите кървят във синьо