Не се завръщай никога,
не, в тази есен с ранен листопад,
с една тъга попила в мрака
душата на заспиващия град.
Не се завръщай вече ще сме други-
по–истински,по-мъдри,по-добри.
Такива, може би, били сме! И без думи,
във себе си ще носим сто вини.
Не се завръщай-не си в моя спомен-
мечтан от приказка вълшебен принц.
И не аз - съм твоята принцеса:
Такава приказка не си ми причинил!
Не се завръщай,вече си простих,
че исках много - до невъзможност,
да те горя със ласки в тръпна нощ
и нощна орхидея да съм за сърцето ти.
Не се завръщай ,на себе си,
за теб - простих,
че ти си тръгна с цялото вълшебство.
И само с теб бях влюбена като дете
в живота - като във щастливо детство!