автор: penelope-1

Живях красиво,неразумно
и много обич срещнах в своя път.
Бях ,може би ,една щастливка!
Един разкошен залез ме дари
със мъж,с най-слънчева усмивка!
Какво за този мъж?Не питай!
Сърцето ми отнесе той,
като комбайн –рядка ръж!
Сега съм само късче лед,
което няма да размръзне никой!
Какво е щастие,любов ,копнеж
разказа ми той,в тънкости, играта.
Не го измести никой...Колко вещ
бе и в любовта ,и по –нататък...
Оставам с тебе,моя стих за песен,
във рими мога всичко да обърна.
Но ако търся господин Чудесен...
света като след ядрен взрив
ще трябва да го преобърна!