автор: Stereoburn

Т о л к о в а
М а л к а
А л к а
Л к а
К а
А
.
Виждам как дъхът ми се изпарява
в горещото безвремие на твоето съзнание
и сянката на стъпките ми по твоите очи
бавно се огъва, увива и става плет
изкачвам се по стълбите...нагоре
и нагоре и нагоре и нагоре
докато не стигна пак вратата към началото
Окото ми зад шпионката нервно трепти
и търси, взира се присвито, шепне,
за да види мен катерещ се по стълбите
наопаки, надолу...надолу и надолу
А вратата тряска се...трески, трещи,
срутва се, поглъща, заглъхва, няма я
Само шпионката седи неестествено
във въздуха, някъде из твоите мисли
и окото ми зад нея взира се
Ввъв твоите очи, някъде над стълбите
Аз търся си сянката на моите стъпки,
моите стъпки по твоите очи,
твоите очи са моите стъпки
Сълзят, капят, разтапят се...
стават локви, река, езеро, море
Плувам в очите ти, като кит в океана
или аз съм много малък и потъвам,
или очите ти са станали вселена...
Стълбите извиват, усукват, увиват се,
стават далечни, вечни галактики
Аз съм космонавт, крещя, заглъхвам,
потъвам, летя или плувам
надолу, нагоре, навсякъде в теб,
в очите ти, в съзнанието, във вселената
Безкрайно, безкрайно, без крайно
Б-е-з-к-р-а-й-н-о.....................
няма ме, няма ме, няма ме
Прах при прахтта, зведа при звездите,
вода при водата, всичко накуп,
част от нищото на твоета галактика
А нищото е всичко, когато няма друго,
всичкото е цяло, пълно, без време
Без времето е безкрайност....
А когато няма ме, значи съм всичко
всячески, всякъде, навсякъде
Аз съм теб, ти си мен
Ние сме вселена, а помниш ли
Когато бяхме ти и анти-материя
И бяхме точка, толкова малка
Т о л к о в а
М а л к а
А л к а
Л к а
К а
А
.