Отиваш си!... Стоиш в далечината!
Обръщаш се, но няма път назад.
Разплакана ти махам със ръката,
а във душата си усещам хлад...
Отиваш си! Най-после май успяхме!
(след толкоз опити да бъдем надалеч).
Какво ли, Боже, с теб не преживяхме,
в нас тази обич беше като сеч...
Отиваш си! Аз плача, но го искам,
щом с теб не мога... по-добре така.
Сърцето само във гърдите стискам,
да не издава... колко съм сама...
Отиваш си! Боли ме! Ще се пръсна!
Какво ти сторих? Глупава съдба!
А ти върви... назад не се обръщай,
заключих в мен, последната сълза...