автор: dandimdim

Защо стоиш в предверието на моята душа?!
Нали за теб широко врати съм аз разтворила...

Не се чуди, надникни поне !
Едно сърце болезнено влюбено
тупти, понякога се запъхтява,
но гордо е да каже, че любовта го кара
от спокойствие да се откаже.

За тебе то тупти, за тебе то гори.
Зарад теб дори смъртта ще срещне!
Но трудно си признава, то сърцето
макар, че скръбта му се узнава...
А аз сълзица някоя отронвам.
Въздишка тежка и дълбока
се изтръгва от душата ми...
Ох, защо така-нима не сладка
а горчива е любовта?!

Знам, че сладостта изчезва бързо.
Но, защо горчилка слепва мойто гърло?!
Емоции ще каже някой, излишни са това -
досадна ненужна никому чувствителност.
Но дали за мене е така...

Дани, ела!