автор: Ponedelnik

Познавах те задочно. Като име,
Приличаше на нищо... и на повече.
Живеех на ръба на твойте рими –
безплътна и прозрачна. С многоточия.

Познавах те по усет. Всемогъщо.
Във вените – безкръвно посинели.
Заместих отговор с въпрос, но беше същото
(без теб и живите не смеят да са смели).

Живеех двойно. Малко себе си и много теб,
боляха ме глаголите... когато падаше
преливах си сърдечност – като лек,
за метастазата на болното ти нямане.

Пораснах мигово, а бях обидно малка –
за клавишите на твоето пиано.
Не се обръщай. Днес съм просто сянка
Неутрално натежала с бавно минало.
...

Познавах те задочно... стига толкова!
Отивай си! Не струваш и минута.
Наричай ме порочна – аз съм свикнала
Откъсвам се от теб. И не ми пука.