-Когато големият кораб, разгръща платна,
хванал вятъра, пътува за никъде, но върви…
-Малко след привечер-Луната е бяло злато,
капитана се гмурва в сребро от скариди.
Екипажа на кораба късно, дано не, но уви…
-Така и не разбраха големите кораби, как
моята диво-красива Родина бавно потъва…