сънувам прилепи
и стискам в шепи
един април
две чаши дъжд
и раменете ти
и само твоето очакване
е мост за връщане
през няколко реки
преди да стигна твоята
и времето е толкова само
че две стрелки
все бързащи
му закачиха ветровете
на двата края – тишина
която никога не се събра
в ръцете ми