автор: mamcheto

Омагьосани са алеите в парка. Сега са реки, родени от проливния дъжд.
Свят, изтъкан от тънки нишки тишина, разкъсвани за миг от тътена на гръмотевиците.
Само уханието на гората подсказва за живота, който притихнал очаква края на бурята.
Нощта се промъква на пръсти.
Магията на мига, когато денят вече си отишъл, а нощта още не е дошла.
Усещане за безвремие. Цялата вечност е събрана в един миг, в една капка, в едно вдишване...
Мигът преди да е свършила бурята, но във въздуха витае нейният край.
Светкавиците с проблясващо съскане отиват другаде. Дъждът отслабва. От небето валят ситни капки животворна роса. От горещата земя изникват облаци.
В полумрака и мъглата ме обзема странно чувство на проглеждане! Виждам “цялото” по-ясно от всякога. Подробностите губят значение. Оставам сама със себе си. Условностите, нормите, ограниченията, изкъпани от дъжда, тръгнаха след светкавиците.
Останаха само чувства и мисли. Лични, диви, свободни. Истински.
Откровение. Пред себе си.
Пречистване, прераждане, пробуждане ...
Чувствата, които живеят заключени дълбоко в мен, сега са свободни и обземат цялото ми същество.
Обич, нежност, свян, страст, любов ... Затворници!
Поне за миг пазачите им са далеч.
Свободни са. Танцувам с тях под дъжда. Оставям им се. Цялата.
Свободна съм! Да обичам, да желая, да мечтая ...
В омагьосаната гора, на мястото, където се раждат облаците, витае бленуван образ.
Полуизмислен, полуистински.
Сега мога да го помечтая. За малко, докато още нито е ден, нито е нощ; сега, когато бурята си отиде, а животът в гората още мъничко изчаква; сега, докато не са се върнали пазачите.
Мечтая. Живея. Макар и на сън. За малко.
Магьосница съм и този вълшебен свят, на границата между мечти и реалност, е моят свят от потоци, тишина и облаци ... Някъде тук е и онзи полуизмислен, полуреален образ, когото обичам със силата на отминалата буря.
Такава ...
Вещица...
Истинска, дива и свободна.
Всяка капка роса е балсам за наранената ми душа, всеки гръмотевичен тътен е обещание за щастие ....
Такава....
Вещица...
Живея на ръба между реалността и мечтите.
И обичам.
Там някъде ... Из безкрая на безвремието ...

Южен парк. Юни 2009
Таня Бончева