автор: TatqnaIlieva

Не искам да мисля! Изключвам главата.
Тя дава командите към сетивата...
Тя казва сърцето за тебе да страда,
не издържам вече така да напада...

Линчува ме с мисли, а разумът гледа,
Ехидно се хилят над свойта победа...
В главата ми мисли същински кошмари,
животът раздаде поредни шамари...

На кой да се сърдя, на всички съм бясна
и тялото, някак за душата е тясно...
Къде да се дяна... направо не зная,
ще има ли милост, ще дойде ли края?

От всичко събрано... ще експлодирам,
спокойствие и в сълзите дори не намирам!
Опитвам да плувам... безсмислено... давя се,
от глътката въздух защо ли отказвам се?

Кога ще изплувам на светло... не зная!
Омръзна ми в пъкъла!... Искам си рая!
Дарете ми сили със любов, за да мога,
от дъното черно да се изтласкам, за Бога!

Нагоре със сила да разпоря водата...
и всичката мътилка насъбрана в душата,
да изхвърля завинаги аз във морето...
със солта от водата да излекувам сърцето!

А мислите... там да останат на дъното,
щом ще са черни нека останат във сивото.
Аз искам с любов да посрещам зората,
и с мисли щастливи да е пълна главата!