автор: zebaitel

Слънцето се вдигна като стъкло,
очернено да хване слънцето
и да изпрати горещия МУ знак
на двамата мисионери долу –
Изабела и преподобни Роджър Прайс;
а Хелморови, със строшена ос,
останаха преди два дена край „Трескавите езера”.
Пустинята бе пълна с вкус на дом:
попаднал на гърба си, лъскав бръмбар
се бореше с крачета
като оркестър със Бетовен. Хале –
помисли Изабела и затананика.
Макололо – водачът зулу
се мъчеше да разгадае Библията,
като заместваше невнятните слова
със Манчестър. Левит, нард, алабастър бяха
все Манчестър и Манчестър.
Главата му приличаше на благовонната торбичка
на мисиз Прайс –издута от натъпкания карамфил
и скътана във някой нафталиран скрин.
Заврени под колата, кучетата
лочеха вода на едри глътки
и Роджър плюна върху огъня, облегна се
назад и се вторачи в плюнката,
която цвъртеше по главните
като филийка със масло и сирене...
Когато малката умря, зашиха я
в парче килим и трескаво се молиха,
а млякото засъхваше по
смачканата рокля на Изабела.
Макололо се разболя на следващия ден,
а Хелморови все не идваха.
Разпрегнатите биволи избягаха
в нощта, подгонени от жажда,
но те ги хванаха и ги подкараха
към водопоя Матабеле –
от него бе останал мокър пясък.
Макололо изпи оцета и умря.
Обърнаха назад към „Трескавите езера”
и Хелморови бяхя там, по пътя...
Докато приближат, покрай телата
акробатираха и се въртяха лешояди,
а после се разпиляха високо над главите им,
като попарени листа от чай...
Събраха всичко и погребаха
оръфаните плът и дрехи,
блестящите и тежки коси на мисиз Хелмор
бяха повити в парче американ
и после предадени на плаващите пясъци.
„В началото бе словото” –
четеше Роджър от Книгата
на Хелморови, евангелие на Йоан,
а устните на Изабела шепнеха:
„Словото бе Манчестър”.
Ш-с-с, съскаше лопатата във пясъка, ш-с-с...