автор: angar

Тя, когато ме срещнеше,
винаги ме целуваше,
винаги ме прегръщаше
и във мен се притискаше.

Че за нея целувките
бяха нещо естествено.
Но за мене целувките
бяха нещо божествено!

Те за нея са били
нещо нищо незначещо.
Но за мене целувките
бяха тъй обещаващи!

Те са само прелюдия,
те са само началото!
И мечтаех, как някога,
ще я имам и цялата!

Нали казват: целувката
праща поздрав на пазвата;
а щом стигнем до пазвата -
тя с полите приказва!

Не че с нещо и друго,
бе ми дала надежда,
но, когато е влюбен,
тъй човек се подвежда!

И, като я подкарахме,
докъде я докарахме?

В крайна сметка – доникъде!

Отлетяха мечтите ми,
без посока, по вятъра.
И потъна рекичката
на пустинята в пясъка!