автор: Packa

Щом стигнах на брега
морето ме разбра.
Морският вятър повя
и в косите ми запя.

А вълните пенливи
зашепнаха те - кажи!
Чайка бяла долетя
да чуе иска и тя.

Развалнуван, мълчалив
камъчета си събрах.
Взор в морето впих.
На вълните ги дарих.

После тихо промълвих.
Обичам само нея.
Тя сърцето ми плени.
Със омайни си очи.

А нейните коси
като твойте вълни.
Къдрава и мека,
светла - лунна пътека.

Тайната щом поверих
морето лудо заигра.
Вдигна се красива вълна.
Каза ми; А аз обичам брега.