автор: rupani

- Ех, майко, майко, къде си ти сега? - каза с горест в гласа Евгени, заровил мазна коса в пропитата с пот възглавница.
- Тук съм, сине. – изпълзя гласът на майка му изпод възглавницата и се разля в мрака като мастило на уплашена сепия. Костеливата ръка на майка му го стисна за гушата.
- Ъъъ, майко?—успя да каже само Евгени, преди да се парализира напълно от страх. Майка му бе умряла преди десетина години.
- Да, сине?
В мрака се разгоря люта битка. Евгени се бореше с пропитите от пот чаршафи, с потните си чорапи и потната възглавница. На светлината, идваща от улицата, от време на време, проблясваше мазната му плът.
Съседът от долния етаж задумка по вратата.
- Да? – със слаб глас каза Евгени, когато успя да се покаже изпод леглото, под което се беше пренесла битката.
- Какво става тука бе! Един през нощта е! – викна съседът в лицето на Евгени, когато вратата му бе отворена.
Евгени залитна на една страна, замаян от алкохолните пари, които го блъснаха в носа като изтребител - муха.
- Душат ме. – с плачлив глас каза Евгени, подпирайки се на закачалката.
Съседът светна лампата, а Евгени се катурна на пода заедно със закачалката, която бе непосилна да издържи стоте му килограма в това му отпуснато състояние.
Около врата на Евгени наистина имаше увит чаршаф.
- Кой те души? – с интерес в гласа запита съседа, надявайки се отнякъде да изскочи голо или поне полу-голо момиче.
- Сложно е за обяснение. – с още по-плачлив глас каза Евгени, осъзнавайки, че майка му я няма в стаята.
Съседът хвана двата края на чаршафа и придърпа Евгени към себе си, затягайки примката около врата му.
- Аз ще те удуша, ако не спреш да пиеш! Алкохолик такъв!
- Аз ли съм алкохолик? – поиска да каже Евгени, но от гърлото му излезе само хриптеж.
- Моля? – запита заядливо съседът, наслаждавайки се на добиващата морав цвят физиономия на Евгени
- Какво става тук? – избоботи някой откъм вратата. Двамата обърнаха кървясалите си очи натам, само за да видят някакъв бабаит в шлифер и с борсалино, лапнал небрежно нова цигара, вдигайки запалка Zippo към лицето си.
- Нееее! – извикаха Евгени и съдеда в един глас, но беше късно. Частният детектив щракна запалката и алкохолните пари в стаята се възпламениха. Избухна грандиозен пожар.
- Хахахаха – вилнееше над пожара вещичния смях на майката, опитвайки се, заедно с пламъците да задуши луната.