автор: Fabiana

Малка къща сред полето
минало оттам мишлето,
гледа къщата добра
със прозорче и врата.
Може да се презимува
вятър няма да върлува.
Кой ли с тази къща разполага,
трябва да се разбере веднага.
Тъй помислило мишлето
и почеса си нослето.
На минутата почука
и попита: "Кой живее тука?"
Моля ви отговорете,
бързичко, не се бавете!
Хлопна външната врата
и показа Зайо рошава глава.
Гледа удивено и се чуди,
кой си позволи да го събуди?!
Каза с леко дрезгав глас:
- Аз съм зайченцето Спас.
- А пък аз съм миш Гризан,
весел съм и винаги засмян.
Тази къща доста е голяма,
можем в нея да сме двама.
Ще се трудим ний безспир,
ще живеем дружно, в мир.
Ще направим вън градина,
зеле, моркови, спанак ще има,
а домът ни ще блести от чистота,
с вкусни гозби ще те нагостя.
Тъй бърборило мишлето,
радостно ги гледало небето.
Зайо се усмихна и изрече:
- Да живея сам ми омръзна вече.
И врата широко той отвори,
миш покани без да спори.
Заживели дружно те
в малка къща сред поле.