автор: BlackCat

Да е неделя точно. Някъде след здрача.
Морето да започва вечерните си танци.
Да й намигне фарът с око на съучастник.
Да я разроши вятърът на пръстите му ласкави.
Да й разкажат лодките за летните премеждия.
Да спусне после котва в очите му безбрежни.
Да й е леко, трепетно... От погледи и думи
тя да се скрие в него. А той - да я целуне.
Да я нарича мислено своето момиченце.
Да го уплаши с плисък внезапното "обичам те".
Да е едва започване. И да им бъде истинско.
Да е неделя точно.
И да е моя приказка.