автор: Rumir

Знаете – с Бацето си мислим, че сме най-големите риболовци. Обаче в последно време ми се чини, че не е съвсем така. Нещо го удряме само на туризъм. Обикаляме из родината, планини, язовири, реки, до Варна стигаме с пълна кола такъми.
Че и у чужбинско даже се пробваме. Красоти колкото щете. Зеленина, цветя, бръмбари , пеперуди, лодки, яхти. Ама риба йок. Захранката – живи червейчета и те с нас. Разкарваме ги навсякъде. Живи гидове сме им станали. Кеф им да се окъпят в бистър планински ручей, да направят рафтинг по някоя бърза река или пък да се припечат на някой плаж и после хоп – цамбур в свежата морската вода... Мацета да бяхме взели, нямаше да им е такъв кеф. А и е гот щото на червейчетата нито им е студено, нито топло, нито са гладни, нито жадни нито недолюбени. Няма мрънкане при тях...
За да не попадаме под ударите на закона, а и за по здрава и стегната организация и дисциплина решихме да учредим един риболовно-туристически клуб. Аз и Бацето – съучредители. Управители тоже. И членове...
Името дойде от само себе си:
- Поне сте рибари – вика дядо Ванчо от нащо село Зидарци, я идете да хванете един звер в мойта градина. Всяка сутрин врещи, буди ме и не ми дава да спя. Освен това ни домат ни краставица се завърта в градината. Нахилва се леко под мустак и ни измерва от глава до пети с добродушните си очи.
Хубаво. Взимаме ние по една въдица, избираме от най-здравите и дебели телескопи щото ние друго оръжие не познаваме и правим засада в градината една сутрин рано рано. И ей го звера. Едно пъстроперо петле заковава здраво крака в тревата, разтваря леко крила, поема мощно въздух, издува гърди и извисява гръмовен глас. Буди цялото село и доволно от добре свършената работа се навира в най-едрите домати за да закуси.
Споглеждаме се ние, поглеждаме си оръжията, поглеждаме на къмто петлето и взимаме светкавично решение. Хвърляме въдиците, събличаме се голи до кръста и на прибежки почваме да дебнем и да приближаваме противника. Раз праз, пата кюта, като едни пехливани го сборихме и го хванахме. Вечерта – в тавата, фурната, биричката и от него останаха само кокалчета... Обаче се бяхме престарали с лютия пипер. Бирата едвам стигна да угасим пожара. На сутринта дядо Ванчо и той лют разлютен:
- Ей хубавци, абе аз ви майтапя бе...може ли да ми разсипете най-личното петле бе...Сега кокошките яйце няма да дадат. Да ми намерите петле веднага.
Ние гузни веднага се сещаме, че в съседното село има пилищарник, вадиме по десетарка, палим автомобила, избираме най-личния гривест петел и с извинения го връчваме на стареца. Мина му лютнята на дядо Ванчо, че и по ракийка почерпи за новата придобивка.
Тааа... лют старец, люто петле от Зидарци и ей ти го името на клуба...
Обаче. Сещаме се, че така както сме двама как ще имаме мнозинство при вземане на отговорни решения. Примерно, каква ракийка да вземем, какво месце за барбекюто, кой по-голяма риба е хванал, чия лъжа е по-опашата. Въртим, сучем все петдесет на петдесет излиза. А ни трябва петдесет плюс още малко. Почесваме се по главите и почваме да мислим – по едно време се усещаме, че само се почесваме и пак почваме да мислим.
Значи, ще тежи гласа на тоя дето е хванал повече риба. Не става. Ние нищо не хващаме. Тогава на тоя дето е по-тежък. Па не става щото по туризмите и двамата нагъваме яко от барбекюто и после кантар ни не хваща. Тогава който е по-умен. Споглеждаме се, идеята моментално отпада щото е ясно, че по тоя въпрос консенсус никога няма да има.
И тогава ни осенява идеята – за взимане на решения ни трябва квалифицирано мнозинство. Тоест две от три... Ама ние сме двама. Ами сега. Значи ни трябва трети. Ама къде пък да го намерим тоя трети.
- Давай да е Вале Соколето – вика Бацето.
- Не става. Жена му е усойница. Никъде няма да го пусне. По-добре Гошко Къртицата, отговарям аз.
- Не става, тоя ще ни изпива пиенето, жадни все ще си ходим. Давай Мони Татавицата...предлага пак Бацето.
- И тоя не става. Татавицата е тупанджия в духовия оркестър на съседното село. Без тупан не тръгва никъде. Като перне две ракии почва с ганкиното и призори свършва с Горан Брегович. Ушите ще ни проглуши. Кво ще кажеш за Марчето от горната махала. Млада е , красавица, пада си по туризма, природата и плажуването по монокини...плахо предлагам аз.
- Сакън, не думай. Жена на борда, на риболова де, е лоша поличба...Хептен и рибена кост няма да видиме.
Навеждаме унило глави. Изход никакъв от тази комплицирана ситуация. Изведнъж се сещам:
- Баце, ще обявим конкурс. Както си подобава. Пускаме обява. Без никакви условия за пол, образование и възраст. И изпит. В реални условия. Взимаме кандидата с нас. Огън да ни пали, водица от кладенче да донесе, песен да ни попее, такъмите да приготви, да го видим как държи на пиене и ядене па ако може и някоя риба да хване...
Та, риболовно-туристически клуб „Люто петле” Зидарци търси трети за съучредител, съуправител и съчлен.

Така, че моля.....
Конкурсното начало започва...сега...