Любовта те зове.
Не спиш, не мислиш дори.
И тръгваш. Ти летиш.
Но какви ще са твойте дни?
Сложните въпроси
в крачка решаваш.
Не чуваш, не виждаш.
На нея всичко даваш.
Любовта е красива.
Лее кристални сълзи.
Не винаги е щастлива.
Но прощава, болки таи.
Гориш и все летиш,
в грижи, в суета.
Със теб е любовта,
до края на съня.