автор: Veronika

а ла pinociom
... Безкрайността е панаир - днес клоун съм, а утре тигър в клетката,
и всяка нова роля ме изпитва пред себе си и хората отсреща,
с очакване за изстрела срещу героя и падане завесата на сцената,
сред шепоти на мъдрост - за отърването несъществуващо и днеска .

... Безкрайността е вятър с други измерения, без дом, а също и традиции,
безкрайността сезон на еднодневка е, жрец на жестока йерархичност,
забравил в транс за силата на зърното, покълнало в сърцата ни на клетките
и лодката за дългото завръщане към живото огниво в същността ни.

... Безкрайността е дълга повторяемост от водопади луди мигове,
уханеща понякога със дъх на езеро, в което спрели са водите да прииждат,
където вятърът не слиза за да издигне крила от восък и от перушина,
където няма време за проглеждане, от древност мрачна е картина.

... Безкрайността е безучастна стара хищница лишила се от всякакви емоции,
небрежна за могъщо управление, като небе над свойте поданници.
Безкрайността не е копнежът във душата ми, открил те във стихията на бурята.
безкрайността е светлината на зениците, където се намирам непотърсена.

... Безкрайността е болка до разпятие, когато е човешка и ранима,
безкрайността са сенките в листата и любовта нечакана, но зрима.
безкрайността обърканост е , но е и пътека, където скрит духът ни води.
безкрайността едва ли е в небето, щом почва в мен и свършва в твойте двори.

... Безкрайността е споделеното безвремие между душите ни, самотни пътници,
очакващи по детски някой пилигрим да го прегърне и смирено го покръсти.
И ако любовта сега я няма или намираш, че те отдалеч убива, помечтай,
във тебе пак я потърси, защото само любовта ни е изворът с магическата сила.