Криминалистът Николай Димитров справедливо очакваше отпуската. Решил беше да я прекара на село, заедно с децата. Пораснаха достатъчно и трябва да научат много неща за живота. Къде най-полезно може да стане това, ако не и в прекия досег с трудностите на селската действителност.
Вместо разрешение, получи задача. Сега пътуваше по магистралата, но мислеше главно по задълженията като шофьор на пътя, вместо за разкриване извършителите на двойното убийство. Имаше своя методика на работа, която често не се харесваше на колеги и началниците. Подхождаше към всяко местопрестъпление по странен начин и нагласа. Винаги приемаше, че останалите колеги са свършили добросъвестно своята работа. Каквото са направили, било е че толкова могат и знаят.
Ето и за това, ще върви отново против шаблона. Няма да захапва, предъвканото - "Търсете жената". Дето го знаят дори, които нищо не разбират от разкриване на престъпления. Вината нека си я поделят с писачите на книги. Защото и те все дъвчат "шер ла фам", а не могат да превържат дори един порязан пръст. Някакъв синковец го изпревари с новичкият си ефектен мерцедес. Вероятно знае всичко за конските сили на двигателя, а не помни нищо за спирачното налягане върху колелата. За да прецени и по-важното, колко малко му остана сега. Да прескочи мантинелата и отиде върху дъното на дерето. Трийсетина метра са до там. Нищо работа в сравнение с ония, натъпканите в километража пред неговите очи. Поредният умник, който върши глупости. И престъпленията по-често не стават от акъл, а от глупост.
Употреби прости думи за разсъжденията, което не биваше да прави един криминалист от висок ранг. Много важна, но ялова забележка. Няма пак да започне с "търсете жената", защото е жертвата. Само за досадните поклонници на статистиката и ненаситно алчните за клюки, ще вметне и уточнение - две са. И още точност за любопитните, направо са момичета. Едното дори, едва успяло да завърши току - що пълнолетие.
Големи притеснения нямаше по това разследване. Прокурорът е готов с резолюцията си - "прекратено". Липсваше всичко по-съществено около зверското престъпление. Мотив, улики, заподозряни и така нататък. Събраното можеше да се побере и в една машинописна страница. Ще приеме тая даденост, ако не беше вътрешната му нагласа, че не обича недовършени работи. Кои по-точно са, засега нямаше абсолютно никаква представа. Не си и напрегна мозъка да ги разкрива, ще нищи всичко на място. Сега трябва да внимава повече около пътя. Защото едни караха по магистралата като Шумахер, а другите като сомнамбули.
Тия местения по върховете, дето се правеха заради политика, не му харесваха. От друга страна, гледаше на тях като нещо, което е трябвало и случило се. За него по-важна беше простата формула в професията му. - "Кой го е извършил?"
И без настойчиво подканяне, опитният следовател щеше да сподели мнението си пред всеки, който му го поиска. В областното и следствието, това разследване вече изглежда отписано. Уморени от тичането хора. Обезверени от неподатливосттта на улики и версиите, почти всички участвали вече са в нагласа, да приемат всякакъв край с безразличие. Приличаха на дълго тичал човек. Настроен за мига, когато ще застане под душа, за да измие всичката полепнала мръсотия и пот от себе си. Като опитен криминалист обаче, разбираше прекрасно. Да се открие убиецът на двете момичета, когато следите отдавна са изстинали, трябва да се разчита и на луд късмет. Във вените му имаше премного капки наивност. Останали от някой далечен роднина, но те именно го караха да бъде упорит и търси убиеца. Крепеха го и сега за усещането, че ще е полезен за колегите от областното.
Никакъв оглед и проверки не му трябваха, да обяви гласно и една измежду причините, защо това разследване се е напъхало в задънена улица. Щом някое убийство привлече общественото внимание, моментално се превръщаше в нож с две остриета. Върху едната му страна пропорционално нарастваха свидетелите, дето не знаят нищо. На другата, незабавно полепваше медийният интерес. Оня, дето ориентира престъпниците по-добре и от най-осведомения вътрешен информатор.
Започва да става интересно. Градът се показа от завоя, като месечина за настъпването на нощта. Само, че сега времето си е навсред бял и работен ден. В областното го посрещнаха колеги. Някои познаваше, лично беше говорил с тях по разследването. И от опит знаеше. Столичните следователи, дори от национална величина, обикновено предизвикваха различни чувства в провинционалните. Чувства, които не бяха сред топлите. Пожела и приеха, да работи с един, дето е по - навътре в нещата.
В дебелата папка, след многобройните страници текст, имаше всичко. Протоколи от разпит на заподозрените лица. Старателно изписани редове за огледа на местопрестъплението. Лабораторният анализ, прикрепен с телбод за материалите на съдебния лекар казваше. Намерен е алкохол в труповете на двете момичета. Уж нещо важно, а не дотам полезно. Щом е доказано и от свидетелстки показания, напуснали са часове преди смъртта дискотеката. Не поредната сбирка на местното въздържателно дружество. Гледаше снимките, прикрепени тук - там из страниците на разследването. Виждал беше такива в следователската си практика стотици, ако не и хиляди. Тренираният му поглед бягаше из тях машинално, а не го насилваше да внимава. Знаеше отлично, сам ще спре на важното. Не го направи.
Колегата му сложи очаквана физиономия на молбата , да огледат още веднъж мястото, превърнало се в пируване на смъртта. Имаше право на реакция. Подлагаха на проверка извършеното от него и другите, работили по издирване на убиеца. Само, че топ криминалистът държеше на своя стил - "Око да види".
Разпозна звука още преди очите му да разберат, кой го издава. Два яки и добре охранени песа. Някаква местна кръстоска, обзета от най-дивото желание да направи проблем. И вероятно щеше да успее, ако стопанинът му, незнайно как, забелязъл беше щъкащата насам - натам служебна лека кола.
Като човек по-навътре в нещата, остави колегата да задава въпроси. Той ще слуша. Отстрани това може и да изглеждаше като разследване на хипотетично убийство, а не истинско. Оставило след себе си два млади човешки трупа.
Свинарят повдигна вежди и не се отказа през цялото време от безразличния поглед. Дали не виждаше само поредната муха, от ония, дето са по-многобройните от стоката му.
- Какво има? - попита и млъкна.
Нормално поведение за човек, прекарващ по-голяма част от времето сред животни. Такъв може да познае от раз всяко прасе, дори току- що роденото. И няма да запомни физиономията на човека, разпитвал го за тежко престъпление.
Повтори с малко думи горе - долу онова, което вече го имаше казано от него в протокола. Заслужаваха това. Нали човеците са като мухите, врънкат само за своите работи. Животновъдите дават всичко от себе си. И любовта дето им е за към хората, но само към живи и здравите животни.
С усилие откъсна поглед от мръсния пикап, а не знаеше какво да поиска от него. Грохналата машинария беше само на десетина крачки от тях сякаш и тя демонстрираше безразличие. По - гнусно и от това на разпитвания. Не желаеше да остави разследването на произвола и съдбата, а не биваше да се прави и на глупаво интересен. Като поиска ново разследване в което виждаше и голямо безсмислие. През карусерията вече са минали кубици тор, чували с фураж. Дори свински трупове в прилично кървав вид.
Когато тръгнаха от мизерната ферма, не устоя и сподели:
- Свинарят определено лъже.
- Разпитван е няколко пъти.
Колегата му не знаеше какво точно има в предвид и постъпи съвсем професионално. Избра неопределен отговор.
- Тия песове имат гърла като влакови свирки - изрази своето Димитров. - Не може да не е чул техния лай през оная нощ. Колата с жертвите и убиеца, трябва да е минала покрай свинарника. В разследването не срещнах предполагаем до местопрестъплението маршрут. Огледах магистралата. Поне два километра нагоре и надолу, за слизане удобно място няма.
Можеше да продължи и с още разсъждения на глас. Не го направи. Помнеше физиономията от сутринта. Прииска много да уточни и това. "От платното е възможно да слезе автомобил с висока проходимост, а по-удобният е тоя. Всички го знаят, ползват го местните жители.
Излишни приказки. Следите по тия версии отдавна са заличени от времето и престъпникът. Един човек в града, чакаше неговото последно мнение. За да хване химикалката и напише категорично "Следствието прекратено".
Сред първите неща, които научи в професията беше, отговорите са по-мъчни от задаваните въпроси. Ще вдигне телефона на наблюдаващия прокурор и гузно ще изрече "Подписвай" или ще измисли някое глупаво извинение. От рода на "Викат ме в столицата по друго, по-важно дело". Искаше да води децата на село. Там хората са по-близо до земята и още почитат ума на времето "Утрото е по-мъдро от вечерта", знаят го и вярват в това. Нека и той поне веднъж се откаже от своето. "Ще видим", многозначително се примири и отправи към хотелската стая.
На сутринта влезе в кабинета. Колегата нямаше навик да закъснява. Вероятно го е ангажирало нещо, а и заедно вече няма кой знае какво да правят. Машинално сложи папката върху бюрото и едновременно с движенията му, телефонът извъня. Шефът и колегите обичайно го търсеха по джиесема. Вдигна слушалката и чу гласа на дежурния. Поздрави го само преди десетина минути.
Някой идвал да разкаже за убийство. За тяхното ли е, нямаше защо вече да тормози жицата. Колегата отсъства, но опитът моментално взе положението в своите ръце. Изпуснатият информатор по-късно се търси като игла в купа сено.
След няколко минути и почукване, в рамката на вратата застана младеж. Когато той беше на годините му, обичайно казваха "ще ходи в казармата". Сега те се доказваха повече в дискотеки или някоя затворена компания. Покани го да влезе и седне.
Връстникът на сина му пристъпи към стола с оная, бавна и неестествена крачка. С която влизат готовите за признание. И другите, дето още не са уверени, че наистина е трябвало да идват в тоя кабинет.
Криминалистът Николай Димитров го подсети:
- Слушам ви.
Не последва никаква реакция. Признак, че младежът има да казва нещо важно или се колебае вътрешно, ще повярват ли на измишльотините му.
Виждал беше какви ли не уводи в разпит на заподозрян или свидетели, но тоя наистина е с претенции за уникалност.
- Идвам за убийството.
Толкова направо. Пристига да съобщи нещо и е убеден, че другите вече са научили за него. Справедлива донякъде логика. В града им не стават ежедневно тежки престъпления. Службите и полицията нали трябва да знаят.
- Слушам ви - повтори опитният следовател и демонстрира готовност, че наистина ще го прави.
Потокът рукна без някой да му помогне. Снощи бил на дискотека, редовно го правел. Върху едно от столчетата до барплота седяло някакво маце. В къса поличка и предизвикателно дълги крака. Гледката вместо да го впечатли, прокарала по гръбнака му струйка пот. Колкото пъти гледал натам, толкова пъти виждал по изкушението кръв. Не издържал и си поръчал доста над обичайното. Пил с надеждата, да изчисти тая нелепост от главата си. С тая цел се прибрал и доста по-рано в къщи. Да забрави в съня всичко, но вместо това, в него избухнала бомбата.
Харесал момичето. И както е по-често в живота, отблъснали го. Факт, който вместо да оталожи страстите му. Да ги насочи към друг обект за мъжките желания, плисва още адреналин, злоба и отмъстителност в неговите вени. Докато накрая, разкъсван от напрежението, споделя за своята амбиция с по-големия братовчед.
- Бяхме в дискотеката, когато му казах. - продължаваше все така да говори, но вече забързано младежът. Като отприщена вода, която се страхува, че следващият момент ще я озаптят с бент. - Той мълчеше през цялото време, сякаш не ме чува. Само отиде до барплота, да поръча още.
Почерпил, макар да бил известно стиснат откъм тия работи. И през цялата вечер не обелил нито дума около темата. Едва след няколко седмици чак, успял да разгадае причината за оная, внезапната щедрост. Саможив и егоист по природа, Мишо с нищо не издавал до тогава своето вълнение, че желанието на другия обилно съвпадало с неговото. Мълчал и слушал, а главата му вече бурно рисувала картини от бъдещото престъпление. Само през куп овъртания споделил, че преди време, много искал да бъде първи за по-голямата от сестрите. Щом е по-гаден, сега нека измисли плана, а по-възрастният приел, да бъде неговия емоционален изпълнител. Мозъкът наистина се беше справил повече от добре. Безуспешното до тук издирване убийците на двете момичета, щеше да се подпише под тая констатация и без натиск отникъде.
Да се проследят бъдещите жертви, когато посещават една и съща дискотека, не е от трудните занимания дори за недорасъл тинейджър. Повлияни здравата от екшъните и дългото мятане в сънищата, двамата братовчеди извършват проследяването съвсем като опитни килъри. Тръгват подир тях с пикапа на вуйчото, свинаря. В една от пресечките, дори умишлено завиват и гасят фаровете. С това целят да отпуснат и подведат момичетата. След което вече като хищници се втурнали подир тях.
Зад волана е Мишо, който след удара изпада в неадекватност. Налага се, по-малкият братовчед да вземе положението в ръце.
- Креснах му, - продължаваше своя кошмарен разказ младежът. - "Какво гледаш, бре? - скарах му се. "Давай по-бързо да ги натикаме в кабината,защото отзад може да ги видят".
Досещат се обаче, това ще е глупаво решение. Четирима в кабината, са подозрителни за всеки автопатрул. На отсрещните автомобилни светлини, ще подскажат, че вътре неще не е съвсем наред. Затова ги мятат отзад като чували. Така, както са го правили от време на време, за да помагат на вуйчо си в свинарника.
Изпадналите в шок от удара и болки момичета, вероятно са издавали стонове и звуци за помощ. От ръмженето на таратайката и растоянието до най-близките прозорци или случайни пешеходци по това време на нощта, може да се чуят и различат такива само в книги на автори с преразвинтена фантазия.
- Можеше да не ги убиваме, - каза нещо средно между разкаяние и констатация братовчедът. - Всичко да приключеше с катастрофата, а не стана така. Бяхме започнали нещо и не знаехме. Защо сме го подхванали, нито как да го приключим.
Забушува отвътре следователят Николай Димитров. Единствено дългогодишната натренираност го крепеше за стола. Трябва ли, момиче отказало секс, да го блъснете с автомобил. Да натрошите крайниците му и най-цинично заявите след това - "Можеше да не ги убиваме". Откровение на рецидивист или думите на бладеж бяха това. За когото вероятно е първото в живота
Оня спря за миг, колкото да поеме дъх. Мястото за ужаси им е познато, отдавна са го избрали. Внезапните реалности възбуждат фантазията при всяко с умисъл убийство. Мишо има онова за което дълго е мечтал, а пак няма да е първия. Стаяваната дълго отмъстителност грабва ножа преди ръката, за да пусне кръв от корема и бедрата на жертвата. Кръв за която е въздишал до стонове, сега нека бъде пред очите му. И пред нейните. Да я заплати с гавра и живота си. Убийците никога и никъде не обичат свидетели. Оставят сестра й за братовчедът и смъртта.
Без съмнение, изпадналите в шок и ужас млади жени, не са били адекватни към всичко дето се е разигравало на местопрестъплението. Дали някак са разпознали своите мъчители и убийци, вече нямаше голямо значение. Толкова много неща се раждат и умират около главното, че никой сетне не хвърля труд и разум да ги изяснява.
Когато някой прави изповед, грехота е да се прекъсва. Откровенията на единият звучаха истински и болезнено. Дошел редът и за крайната част от плана, заличаване на следите. Изпълнили всичко предвидено. Ритници, камъни и останалото, дето ще скрие главният мотив за убийството. Необузданата амбиция за сексуална връзка с лице, което не я желае.
Говорилият толкова дълго време, за кратко се втренчи в Димитров. Преглътна сухо и сякаш едва сега забеляза, че в кобинета има друг.
- Това е. - Приключи своята изповед и отново продължи да зяпа там някъде. В нищото.
Баналната истина. Когато един възел не може да се развърже, някой го разсича. В дългогодишната практика, криминалистът беше решавал какви ли не казуси в престъпленията. За пръв път попадаше на толкова ужасни съвпадения. Убийци в еднакво отношение към бъдещите жертви. Действията им съгласувани, като дело на обиграна престъпна група. Единият, мозък на плана. Другият, неговия главен изпълнител.
Имаше вече своя отговор, защо младежите изобщо не са попаднали сред заподозрените. И най-големите мистерии, понякога имат дребно обяснение. Фактът, че Мишо е с непреодолимо желание към едно от момичетата, било известно само на личната му фантазия. Братовчедът изтърва за своето, но го прави за негов късмет, пред готовия да мълчи като фанатик.
Лично нямаше да им каже това, но в главата си топ - следователят го регистрира с най-твърдата категоричност. Братовчедите са извършили престъплението с въображение на истински рецидивисти. Неначесаното его на Мишо сега ще му гарантира тежка присъда. Споделил своя план и участвал активно в осъществяването му, братовчедът му няма да бъде с него в една килия. Логиката при толкова много престъпления, която никой още не е успял да направлява чак до края.
Случаят излезе "делнично прост", както обичат да се изказват нарцисите в криминалистиката. Всяка баба, дори с най-треперещите пръсти да е. Хване ли веднъж нишката, ще разплете кълбото. Прокурорът му сподели час и датата на която ще внесе обвинението в съда. Каквито и пледоарии да изнесат там адвокатите, нямаше да откажат Димитров от мнението му. В злокобната нощ, преди и след нея, действията на двамата убийци са били премерени и обмислени. И никакви там психо, емоционални, стресови отклонения или словестно шикалкавене, няма да го разколебаят по това.
Може вече да се прибира. Ще поиска от началника отпуск, за да отиде на село. Не беше спал нито веднъж колкото трябва последните няколко дни, а когато пое по магистралата към столицата се почувства така. Сякаш е изпил десетина кафета наведнъж.
Цветко Маринов