автор: Mitko19

Дава майката добра
нова книжка на сина.
Иска нейното дете
нещо да и прочете.

Пита малкия Иван -
първокласник мързелан:

Двайсет и четвърти май,
че е празник всеки знай,
но не зная, тоя ден
празник ли е и за мен?

Майката е изненадана,
отговаря му зарадвана:

Буквите щом вече знаеш
и с компютъра играеш,
днес е празник - светъл ден
и за тебе, и за мен.

Днес е ден на писмената
дето Солунските братя
ни дариха, без проблем
с тях да пишем и четем.

Ние много ги обичаме,
Кирилица ги наричаме,
чрез просвета и наука
те даряват ни сполука ...

На Иванчо му харесва,
казва като се почесва:

Толкова е интересно:
и приятно, и полезно.
Но щом празник е, накрая
остави ме да играя!