Щъ ви рекна аз зъ ЗЛАта,
дъ си знайти що мий на глъвата.
Мойта ЗЛАта начи е къщовница
и на цялу селу е лИбовница!
Първом на горския съ моли зъ дърва
и тугиз пукараха ми мен рУга!
После тръгна данъцити дъ плЪти
и на рогите расклунение са появи!
От къде ли Грую, селския пъдар
почна зарзават да носи дар?
Слива дала му еднъжка ЗЛАта,
крастайци носи още той ф отплата!
Испувяда са на дяда попа,
често той на портата и хлопа…
и продължават да рЪстат рогата,
но ЗЛАТНА си е мойта ЗЛАта!
Грижи съ дубре за мени и за къщЪта,
пък са утИшавам после и със тъщата…