всичките му мечти,
всички копнежи,
всички надежди,
всички страхове,
всички идеали,
всички грешки,
всички решения,
всички болки,
всички белези,
всички усмивки,
всички смехове,
всички маски и всички дъждове,
всички небеса и всички ветрове,
всички юлски залези и декемврийски студове,
всички сълзи и всички лекове,
всички докосвания и всички сбогувания,
всички прегръдки и всички целувки...
разбитото му сърце,
широката му усмивка,
ясният му поглед,
загрубелите му ръце,
треперещият му глас
и всички постигнати и непостигнати цели:
извадени, разфасовани, разпределени,
разглобени и за пореден път сглобени,
събрани и разделени
в сакове, куфари и кашони.
Душата ми е синя,
празна, прашасала
и мирише на раздяла и чужди стъпки.