автор: LeoBedrosian

Във скучната ми стая
на черните клавиши
влетя върбово мъхче
и каза: "Спри да пишеш.."

Озърнах се. Едва ли
туй нещо толкоз дребно
на мене ми говори.
По-дребен и от него.

Отвикнал съм отдавна
към мен да се обръщат
човешки и спокойно
от флора и от фауна.

Че казват бил съм птица
ресурсно твърде странна,
статична единица
дори електорална.

Но мъхчето върбово
погали ми лицето.
Почувствах аз отново
живота и небето.