Това е, Санчо, остаряхме.
Нормално е, ще кажеш. Знам го.
Най-тъжно е, че отрезвяхме -
пораснахме, за да сме малки.
Предадох се на всички мелници,
това с борбата бе театър.
Задушно, Санчо. Скучни делници,
а любовта - и тя е вятър.
Защото сам се раждаш, друже,
и пак така си заминаваш.
Че си обичал, бил си нужен -
ще потъгуват. И ще те забравят.
А без илюзии е празно
сърцето, но тежи, проклетото.
Една последна ще запазя -
на изпроводяк да ми свети.