автор: valer4o123

Някой почука на вратата.
Аз станах и отворих.
Да видя кой ли в този късен
час докосна леко ми ръката
и кой полека почна да говори.
В началото помислих, че сънувам.
В началото видях аз силна светлина.
Замижах, но реших , набързо, да рискувам,
отворих си очите и видях.
Видях аз теб, сияеща от красота.
Видях лицето ти, от слънцето по-светло.
Очите ти, коите гледаха сега
към мене с топлота и нежност.
Замръзнах.И дъхът ми спря.
Аз гледах те и мислех, че си сън.
Но не, уви, не беше сън и не разбрах
кога излязъл съм със теб навън.
Опомних се, но бях пак във леглото.
Огледах се.Видях те да седиш до мен.
Сълза търкулна се по лицето ти
и падна върху моето сърце камък студен.
Ти плачеше, но твоят плач за мен непоносим бе.
И болката, която ти изпитваше.
Те винаги за мен ще бъдат думи,
които само дявола умее да преглъща.
Прегърнах те със цялата си обич,
целунах те от дъното на своята душа.
Не исках да ме пусне твоята
от любовта изваяна ръка.