автор: dedenze

Към 22 часа, след като бяхме поизбистрили предстоящите задачи с Директора на института, най -после си тръгнахме към домовете. Една лаборатория още светеше и се отбихме да загасим забравените лампи. С приближаването се разнесе песен на Висоцки майсторси интерпретирана . Китарата беше на Христо – Брадата зевзек и добър техник.


Петима колеги си бяха спретнали малка и евтина вечеринка. Леко се сконфузиха от вида на Директора. Обявиха, че честват нечий рожден ден и
се извиниха , че не могат да ни почерпят, бяха изпили всичко.
Годините бяха тоталитарни и заплатите малки, често пийвахме по работните места. Предната седмица беше избран нов партиен секретар. Усилено се говореше, че е с лява -активна резба. В науката и техниката с нищо не блестеше, но беше ненормално контактен, особено с по- млади колеги. Преливаше от енергия, знаеше всички събития с клюкарски подробности, организираше всякакви сбирки, събрания и симпозиуми.

Христо накефен от алкохола, виждайки в лицето на Директора административен и социален водач, реши да прояви загриженост:
- Всичко бяхме виждали до сега, но партиен секретар- педераст – не. Как го
допуснахте това другарю Директор. Ама какво ви питам и ние петима мъже, само
за две грозданки събрахме пари. Сега се чувстваме като започнати и недооправени жени.
Директора едва сдържаше смеха си. Брадата беше образцов служител и всички го обичаха. Бръкна в портфеила си и му подаде 10 лева.
- “Кошарите”(кръчма наблизо) са отворени, оправете се подобаващо. Само без утре да знаят всички !
- Благодарим, то за знаенето, не може да гарантираме. Любов, за която не се разчуе не се брои за любов. Но милиция и екцесии няма да има ! Ние сме кротки и добри, трудови хора.

Наистина бяха такива, винаги можеше да с разчита на тях в работата и живота.