автор: valer4o123

      Приятелството е чувство, към което се стремят всички хора.То е много ценно. Би могло да се каже, че приятелят е второто ти „аз”.
      Приятелството е доверието, желанието да помогнеш на даден човек.
      Да вземем игла и конец. Не можем да шием само с иглата, нито само с конеца. С приятелите е същото.
      Представете си, че живеете в голяма къща с всички удобства, но изведнъж всичко Ви омръзне. Какво правите? Ами излизате с приятели естествено. А когато паднете по пътя на живота? Кой Ви помага да станете и да продължите напред? Естествено, че приятелят. С кого споделяте своите проблеми? На кого разчитате, че ще Ви разбере? Отново приятеля. Но приятел ли сте ВИЕ ако само получавате помощ?
      Не! Приятелството е двустранно чувство. Приятелят винаги е готов да помогне, но ако отсрещният човек не е, то тогава приятела просто бива използван от егоиста. Затова приятелите са малко. Доверието се печели трудно, но се губи лесно. Веднъж загубено, то не може да се върне. Когато загубиш приятел, губиш част от себе си. А как да разберем дали даден човек е истински приятел или е просто лицемер? Истинският приятел винаги помага, независимо от обстоятелствата, а лицемерът – само когато му е удобно. Истинският приятел никога не отказва помощ и никога не предава доверието. Без приятелство не може. Човекът без приятели е все едни без крайници, безсилен е.
      Не, без приятели не може. Приятелите са второто „аз” на човека. Но ако той не е тяхното, то той е просто един егоист.