автор: sradev

успоредно
предишно


Компанията се премести у дома на госпожица доктор Бодикрав. Непослушничките с огромно любопитство разглеждаха чудноватите предмети подредени по шкафове, витрини, стените и дори тавана. Както всяка ергенска квартира и тази беше пълна с невероятен ред напълно неразличим от хаоса. Там имаше и сушени кокали от младо дяволче (против бодежки), и древно шише царска вода за миене на очи и 10 вековна отлежала настойка от трънки за интелект и мидени черупки против уроки...
Дявола се зае с ролята на пътеводител и само по мигновените сбръчквания на челото му непослушничките можеха да отгатват древността на някои от случките. На тавана се мъдреше едно деветметрово бяло перо.
- О, това е дълга история, каза дявола. Имаше бал с маски и един скапан сатир я ухажваше. Беше си турил кокили, за да не се влачи опашката му по земята и беше се маскирал като пътуващ ангел, та с перата прикриваше опашката и кокилите. Пък аз случайно настъпих перото, голям смях падна като му щръкна проскубаната опашка, но като ме подгони и трябваше да бягам през девет земи в десетата.
-Ревнивец! възкликнаха непослушничките и погледнаха с нови очи Бодикрав.
- Ами ония невзрачни камъни какво правят тука?
- Това са подаръците от Медузата, като благодарност за спасяването й.
- Не й ли отрязаха главата?
- Детски приказки. Оня кривоглед ербап толкова и видял в мърлявият си щит и отрязал едно от пипалата й, та го пробутал на царя да плаши министрите си. А те и така го крадяха.
- От него ли я е спасила?
- Не, след една буря морето я изхвърлило на едно дърво. А пък медузата се бои от високото та съвсем се беше разплула. Ама госпожица Бодикрав, нали си знаете, че е защитник на природата - свали я от дървото и довлече до морето. Тъкмо навеме, че беше съвсем посиняла.
- Медузата?
- Не, гопсожица Бодикрав. Медузата от благодарност така я нацелува, че лигите й два плажа направиха необитаеми.

- Стига сте се халосвали, хайде, че кафето ще ви се обиди.
- Бихме се обзаложили, че това е любимото ви кафе, казаха непослушничките на дявола.
- Отчасти да, отчасти не. Тя винаги добавя в него някоя изненада.

- До тук със задявките, каза Бодикрав, работа имаме да вършим.
- Да, за да правиме Бум трябва да имаме План, намеси се Циркония.
- За какво ти е план, като ще е Бум?, усмихна се Пишманка
- Плановете притискат материята и тя за да се освободи и прави Бум и Хръц.
- Душичка!, разсмя се дявола, за някои форми на цветната материя това може и да е вярно, но ние ще ползуваме тъмна материя.
- Абе стига си гяволувал, прекъсна го Бодикрав, остави ги девойките да правят Хаоса. Току виж им се паднал някой Ангел.
- Ново теглене на лотарията? зарадва се Пишманка.
- Какъв ви е герба, госпожице? запита лукаво дявола.
- Двуглав лебед на бяло-червен фон.
- Не беше ли малко на чорчик?
- Едната глава гледа в земята напред, а другата нагоре и назад.
- Следователно може да ти се падне ангел отдолу и дявол отгоре.
- Това в взривоопасен късмет.
- Късмета винаги е добър, стига да го използуваш правилно.

- Да, обобщи Тара Понтьо, в новото Бум ще вложиме мъдрост от непослушнички, любопитство от професори, дяволска честност и ще го задвижим с масло от полипаи.
- С други думи ще им светим маслото, уточни Филан Кешия.