автор: verginov

Кой открадна глухите удари
на моето мъжко сърце?
Похитени са тихите сънища
от бели и нежни ръце.

Пак разсъмват облачни утрини
в уморени и тъжни очи,
а денят ми се лута самотен
по сивите, хладни мъгли.

Всяка вечер рисувам по мрака
пътеки към стари мечти,
а звездите танцуват с луната
по тъмните, прашни ъгли.

Плаче тихо влюбено чувство -
в пианото тъжен рефрен.
Не целунах желаните устни,
заспали далече от мен.