Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: SkyHookia
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14179

Онлайн са:
Анонимни: 480
ХуЛитери: 4
Всичко: 484

Онлайн сега:
:: Mitko19
:: LeoBedrosian
:: viatarna
:: ivliter

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2024 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМомиченцето в рокля от тафта
раздел: Разкази
автор: apostolicia

Вчера си поръчах дъжд и днес градът осъмна под гъста облачна пелена. Облакът се разстла на вълма из деретата и улиците, по покривите на къщите, в дворовете. Застрашителен. Ти знаеш колко много стихове помня, а и не съм спирала да чета поезия. Обаче единственото стихотворение, способно да ме разплаче и то всеки път, щом се сетя за него, е яворовата „Градушка”. Очевидно съм си селянка по рождение и дух.
Та ето такъв облак, който „расте и вий снага космата” беше затиснал градчето тази сутрин. Беше се закачил на върха на планината, дърпа се, дърпа се и изведнъж се сурна по билото и напълни котловината с дъжд. Изсипа се, като продран, сигурно от многото дърпане. Беше страховито. Моят ъгъл с прозорците, от които виждам върховете от двете страни на ждрелото, се оказа чудесен наблюдателен пункт. Видях как се укротяват бесовете на бурята. И как след това над върха от юг изгря слънце и образува дъги. Сториха ми се грозни и блудкави след целия този грандиозен спектакъл на природната мощ. А хората – е, те се радват, сочат дъгите и ги снимат – чудо, казват! Глупости! Въпрос на физически закономерности. Обикновен процес на разлагане, па било то и на светлината.
Та като казах, че съм селянка по рождение и дух, та се сетих – виждала ли си как страда селянин? Ама истински. Не някакви спиртосани плиткоумни сурогати, дето се издържат с пенсиите на бабите си и по цял ден висят в кръчмата да се вайкат колко е несправедлив животът и как никой нищо не им дава. А истински селянин. От онези, дето посрещат изгрева на къра с думите „Пак си се успал, Слънчо”, а вечер провождат залеза и дълго гледат по него, засенчили очи с възлестите си ръце. От онези, дето по цяла нощ се будят и ходят да наглеждат стоката си, а на масата сядат чак след като всички животни вече са нахранени и напоени. От онези, дето помнят на коя дата е цъфнала черешата и могат да познаят на коя дата ще е готова за бране. Онези, дето не губят разсъдъка си след втората ракия, само краката им се връзват. Те знаят, че от пръст са направени и на пръст ще станат, а през целия си живот ровят в пръстта. Виждала ли си как страда селянин? Как мъката се стича от челото му и се събира в горчиви вадички в бръчките около устата му. Как подскача адамовата му ябълка, ведно с преглътнатата болка, която стяга сърцето му в смъртна прегръдка – не може да я откаже, макар да го убива.
Ето така се чувствам, приятелко. Виждам го по лицето си, макар да се опитвам да си придам много весел идружелюбен вид.
Много живях! Не, не дълго. Много! Какво ли не видяха очите ми – много от него ми се ще да не бяха го виждали. Преживях и бедствия, и щастие – еднакви са като опустошения, направила съм сравнителен анализ. Не съм стара в общоприетия смисъл, времето ми остаря. Толкова много преживях и то толкова много ме промени. Вярна на себе си ли? Не, не останах вярна на себе си, защото не знам какво точно означава това. Да останеш верен на себе си, да не се променяш – не ти ли звучи твърде закостеняло, липсва прогрес някак. Пък и ти знаеш как се вбесявам като чуя „Аз съм си такъв!”. То и аз съм си такава, ама каква всъщност? И как ли се чувства човекът отсреща, като разбере, че не си в състояние да превъзмогнеш дяволския си инат и да промениш нещо елементарно, което за теб е всъщност нищо, но за него значи много?! Макар че човеците не заслужават много-много да им се впрягаш. Погледни Прометей – ето това се казва прецакване! Най-голямото, което историята познава всъщност. Изглежда боговете си умират да приковават към разни предмети хора, които са се опитали да улеснят живота на събратята си. Знам какво ти хрумва в момента, но не намесвай Иисус! Тоя излезе голям тарикат. Откъдето и да го погледнеш, все е на далавера. Ако не бяха го приковали на кръста, сигурно ли е, че е щял да възкръсне, а? Та с жертвата, която е сътворил за човечеството – сиреч да му даде надежда в един свят, управляван от кръвожадни себеподобни и отмъстителни богове - той всъщност си е осигурил безсмъртието. А и сектицата му просъществува и гледай сега как се опитва да поправи поразиите, които е струвала през средните векове, пък и доскоро.
Та като някой почне да ти разправя врели-некипели за оставане верен на себе си, го накарай първо да се идентифицира. Щото, нали, да си дойдем на думата – къде по дяволите отиде развитието?!
Строго погледнато, аз си останах онова момиченце в рокля от тафта, която беше толкова ужасно твърда и дереше безпощадно, но пък бях толкова горда и безпомощно се надявах, че съм хубава! Същото момиченце съм. Само дето вече изобщо не нося рокли от тафта, не съм безпомощна, дори и когато изглеждам така, и не се надявам на ничие благоволение. И непрекъснато правя нещо със себе си, най-често отвътре. Впрочем, имам час и за фризьор – това доста променя нещата, нали?


Публикувано от aurora на 12.05.2010 @ 12:17:06 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   apostolicia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Записки за закономанията
автор: Bukvist
609 четения | оценка 5

показвания 34826
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Момиченцето в рокля от тафта" | Вход | 12 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Момиченцето в рокля от тафта
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 12.05.2010 @ 12:25:29
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Нали си знаеш, че съм ти фен? Поздравления и за този текст.

Само моля има едно недоглеждане "кОтловина". Няма да ми се сърдиш, нали? :-) :-) :-)


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от apostolicia на 12.05.2010 @ 13:27:14
(Профил | Изпрати бележка)
Че как щяло да ти се сърдя, нали си ми фен:))))))))))))))))
Важното, че ефектът се е получил! Благодаря ти!

]


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от viatarna (viatarna@abv.bg) на 12.05.2010 @ 12:39:02
(Профил | Изпрати бележка)
Да!
"Преживях и бедствия, и щастие – еднакви са като опустошения"!!!
...и не само...


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от apostolicia на 12.05.2010 @ 13:28:06
(Профил | Изпрати бележка)
Ахъм, понякога разликата е толкова тънка, че не се знае от коя страна си, нали? Сърдечно благодаря:)))

]


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от vikito_1960 (vikito_60@abv.bg) на 12.05.2010 @ 12:52:23
(Профил | Изпрати бележка) http://viktoriaivanovaa.blog.bg/
Привет, приятелче. Радвам се да те видя.
Сякаш че ми липсват чуждите ти езици.


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от apostolicia на 12.05.2010 @ 13:28:51
(Профил | Изпрати бележка)
То и на мен ми липсват - нали съм полиглото:)))

]


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от aurora (vasia@hulite.net) на 12.05.2010 @ 12:53:15
(Профил | Изпрати бележка)
С голям кеф го прочетох!:)
И... отивам да се обадя на фризьорката ми :)


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от apostolicia на 12.05.2010 @ 13:29:58
(Профил | Изпрати бележка)
Много помага, нали? Постигаш промяна без никакви усилия и съвсем евтинко ... :)))) Благодаря!

]


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от diva_voda на 12.05.2010 @ 13:09:41
(Профил | Изпрати бележка)
"Погледни Прометей – ето това се казва прецакване!"
"Иисус! Тоя излезе голям тарикат." - ама като да говориш за равни! :))) отива ти,пък и умееш го! хубав текст, браво!


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от apostolicia на 12.05.2010 @ 13:31:03
(Профил | Изпрати бележка)
Сърдечно благодаря! Ми само се опитвам да фърля ино око от различен ракурс, то много помага, наравно с фризьора:)))

]


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от sonnic на 12.05.2010 @ 16:02:00
(Профил | Изпрати бележка)
Браво! Чудесно е! Възхищавам ти се на умението така леко да разсъждаваш по различни теми и накрая да ги обединиш със замах в едно съвсем прозаично изречение!!! А тънката ирония май ти е запазена марка?!!!
Поздрави!


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от apostolicia на 12.05.2010 @ 17:44:02
(Профил | Изпрати бележка)
Сърдечно благодаря, Сонк! Не се шегувам, когато казвам, че много неща съм научила от теб, в това число и да бъда кратка и лаконична:))))

]


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от sonnic на 12.05.2010 @ 17:55:13
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, но ти си имаше заложбата още по онова време. И други се мотаеха наоколо, но ... А както виждаш и аз не съм на ниво в момента.
Радвам се за теб!

]


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от ASTERI на 12.05.2010 @ 17:23:37
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрави и от мен! Хареса ми!


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от apostolicia на 12.05.2010 @ 17:44:39
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, радвам се, че се отби при мен, Астери!:))

]


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от barbacoa на 12.05.2010 @ 21:44:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.hulite.net/modules.php?name=Authors_Text&sa=show_alltext&username=joy_angels
Много хубав текст. :)


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от apostolicia на 13.05.2010 @ 12:31:07
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря сърдечно:)

]


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 15.05.2010 @ 12:24:52
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g
...И се насладих...!:)
Уникално съчетание на стилове - йовковски самобитен и тийн-жаргон!
Браво!


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от apostolicia на 16.05.2010 @ 23:50:47
(Профил | Изпрати бележка)
Сърдечно благодаря!

]


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от sia на 17.05.2010 @ 21:19:46
(Профил | Изпрати бележка)
И за мен беше удоволствие!

А, и аз се вбесявам като чуя някой дето, обикновено за
лоши навици вика - Аз съм си такъв...
"Как подскача адамовата му ябълка, ведно с преглътнатата болка,
която стяга сърцето му в смъртна прегръдка – не може да я
откаже, макар да го убива." Виждала съм, искрените ми
поздравления за твоя поглед!


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от apostolicia на 18.05.2010 @ 23:02:45
(Профил | Изпрати бележка)
Сърдечно благодаря, Сиа, скъпа!
Не е хубаво това, дето сме го виждали, но се радвам, че имаме еднакво усещане за него! Благодаря ти!

]


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от azzurro на 08.06.2010 @ 13:23:02
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво много хубаво разказано. Поздрави!!!!


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от apostolicia на 09.06.2010 @ 10:03:06
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти от сърце:)

]


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от zebaitel на 11.06.2010 @ 12:33:51
(Профил | Изпрати бележка)
Това за селянина, дето си го написала, най-много ми хареса! С Прометей и Исус всичко е ясно-всеки си ги тълкува от философски по-философски, но селянинът е нещо различно и специално и блазе му на тоя, дето е разбрал душата му! Поздрави ,apostolicia!
А за телефонния указател не е лоша идеята!!!


Re: Момиченцето в рокля от тафта
от apostolicia на 11.06.2010 @ 15:50:17
(Профил | Изпрати бележка)
Нали? Голема скука е тоя телефонен указател:))))))))))
Благодаря ти от сърце!

]