автор: bilqna_popova

Вътре в живота ти да си почина.
Малко да си почина.
Може ли да ти бъда докосване?
Истината е, че съм лято.
Но без тебе съм зима.
Искрено те сънувам в устните ми на залез.
Когато другите чакат живота си спейки,
ние с тебе не сме заспали.
Ще те обгърна с бялото на душата си.
Кожата ми е твое откритие.
Нощем се ражда денят ни.
Защо сме такива не питам.
Искам да чувам дъха ти.
Жената в мен те обича.
По гръбнака ми стъпки от твоите пръсти.
Капе нежност: кап, кап…
Чувствам го като нещо повече.
Това „повече”- да го опитаме.
Може ли малко безумие?
Никога не деля вятъра,
който пилее косите ми.
Може ли да поостанеш след после?
Нямам друго за питане.
Ако заспя гола, не ме завивай.
Можеш единствено със себе си.
Да си почина вътре в живота ти!...
Не искам малко, но то ми стига.