автор: sradev

- Я виж ти! Тони, какво правиш тук, на край света?, зарадва се Хаймаана.
- Подпирам Вселената, да не пропадне.

- О, запознайте се: Паридай младши от фирмата "Паридай и Паридай", Антек, приятел от махалата.
- Много се радвам, че се запознахме най-сетне, каза Паридай, много сме ви благодарни за сътрудничеството.
- Аз също се радвам да ви видя, каза Антек, благодаря ви много за топъл и дори горещ Хазарски пясък и редовните му доставки.
- Ама вие какво, комбина ли сте?
- Нищо лично, просто си сътрудничим. Като ни се загрее пясъка и му го даваме, та когато тресе Вселената да падат лъскави жълти прашинки. Знаеш, полипаите се радват, когато ги видят на небето.
- Ами вас какво ви дотътра в тази джендема?
- Търсиме "Чук на вампирки".
- Това нов бизнес ли е?
- Не, само туристика. Хайде с нас - ще ти разкажем по пътя.
- Ами Вселената?
- Остави я да си пада. Сега няма да можеш да я удържиш. То от подпиране файда няма - колко дувари сме подпирали с тебе...
- Ами бизнеса, заплатата, пенсията...
- Вече е сигурно: заплатата ще я прибере Посейдон, пенсията - Палада.
- Ами какво остава за нас, простосмъртните?
- Не се прави на прост, а още повече и на смъртен, засмя се Паридай, нали си чат - ще има голям тупаник, хем ще си разкършиш костите.
- Антек обикновено кърши чужди кости.
- Анджек де, за тях ми е думата. Полипаите ще тръгнат да си търсят пясъка.
- Ти откога стана такъв кръвожаден? Кръвта на пари не става.
- Аз не съм кръвожаден, времената са такива.
- Какво, отново ли има инфлация на живота?
- Внимание, каза Тони, пада тавана!
Едва сега юнаците забелязаха, че една Вселена застрашително се приближава.
- Насам, извика Тони, ти остави каруцата, а ти торбата бягайте насам с всички сили!
Тъкмо избягаха и на мястото, където бяха преди малко с гръм и трясък падна една нажежена желязна Вселена, която мигновено изпари хилядолетният лед и вдигна пушилка чак до небесата.
- Та какво се беше загрижил Манчо за цената на живота? Ето твоят струва една каруца, а неговият една торба. И ако не съм аз толкова ще е - хем и вас няма да ви има, хем и торбата барабар с каруцата.
- А ти не би ли могъл да подпреш за малко тази Вселена, докато си приберем нещата?
- Аз крепя само стабилни Вселени, а тази беше летяща. А пък всяко "може" се състои от три "няма да го бъде".
- Каруцата, торбата и какво...
- И моят бизнес.
- Не се безпокой, каза Паридай, има по-добър бизнес за тебе. И далеч по-топъл.
- Така е и с живота. Думни Перо да спира. Има ли го и всичко се урежда по-добре.