Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: HoracioBwo
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14157

Онлайн са:
Анонимни: 321
ХуЛитери: 0
Всичко: 321

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИздръжлив
раздел: Разкази
автор: tzvetcomarinov

Всички мъже сме преживели това. Слушаме в кръчмата всякакви приказки, а дяволски трудно ни е, чак до невъзможността. Да различим истината от онова, несигурното, дето е отгоре й.
Причина напълно сериозна и съвсем достатъчно популярна, да ме накара да предам разказа на моя събеседник такъв, какъвто го чуха моите уши.
Чукнахме се за пореден път. Той гаврътна яката от своята чаша и без подканяне захвана изповедта си:
- Имам тракторче. Вярно, малко е наистина, ама върши работа. Миналата седмица отидох да изора нивата. Карах, натисках педалите и въртях кормилото, докато настана време за обяд. Спрях тогава да си почина. Извадих от торбата каквото беше приготвила жена ми за ядене,но в най-дълбока тайна от нея, бях добавил шише домашна сливова.
Турям няколко залъка в устата. И за да отидат към гърлото, прилъгвам ги със скоросмъртницата. Продължих така, докато усетих, че нещо из мен захвана да прекалява. Успокоих го най-чевръсто и решително. Какво толкова ще ми стане. Трябва само да насочвам предното колело покрай браздата, а не да излизам на рали по магистралата. И отново надигам шишето. Върна ли го недоизпито в къщи, жената ще ми направи лют скандал. Ще разбере, че съм носил алкохол на нивата. Затова продължих така, настойчиво и всеотдайно, като към отговорна работа. Спрях едва когато видях всичкото сухо по дъното на шишето. Много издържам на пиене, да го знаеш.
Както и да е, добрах се криво - ляво до машината. Отпуснах се върху седалката и запалих, а тракторът най-послушно тръгна. Нали не е жена, дори не промърмори за пиенето. Предното колело си захвана вярно работата. Лепна се до браздата, сякаш диплома има за това. Притисна се към нея като на чуждо, аз окуражен. Занатисках все по-уверено педалите.
Повярвай ми. Цялата нива щях да изора до вечерта, ако някой не ми беше погодил мръсния номер. Зверя се някак по-силно от обичайното пред трактора. Досещаш се защо го правя. От него подразбрах, че предното колело започна лека - полека да влиза в някаква далавера с изпитата от мен ракия. Като заговор нещо взеха да ми правят. И от това забелязах бялото пред себе си. Е, не беше чак толкова бяло, колкото лъскаво. Брей, рекох притеснено. Какво ли ще да е това? Спирам уж веднага и с десетина трудности накуп, слязох от машината. Направих го, няма да прегазя човек заради едно слизане.
Приближавам внимателно и предпазливо. Защото да си призная честно. От горе, от кабината, не различих най-добре какво е. Оглеждах го здравата, преди да разбера, че е плуг. Съвсем истински плуг, повярвай ми. Веднага се запитах с болката на истинския стопанин. Кой ли ще да е тоя серсемин, дето си е зарязал така инвентара. Навсред полето. Опипах го състрадателно и грижливо. Абе, напълно редовен плуг си беше. Дори приличаше на моя, с тлъстата заварка и на същото място правена.
Изглежда не ще да съм бил чак толкова пиян. Вече нали ти го казах, много му издържам на това, на пиенето. Жегна ме в гърлото. Ето тук, дето ми се надбягват сега глъдките. И заради неговия хатър, отидох да погледна зад трактора.
Плугът ми го нямаше там.
С това свърши разказът на моя събеседник.
Цветко Маринов


Публикувано от viatarna на 11.05.2010 @ 13:48:10 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   tzvetcomarinov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Сюжет за една реклама
автор: LeoBedrosian
1083 четения | оценка 5

показвания 26044
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Издръжлив" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.