автор: tzvetcomarinov

Всички мъже сме преживели това. Слушаме в кръчмата всякакви приказки, а дяволски трудно ни е, чак до невъзможността. Да различим истината от онова, несигурното, дето е отгоре й.
Причина напълно сериозна и съвсем достатъчно популярна, да ме накара да предам разказа на моя събеседник такъв, какъвто го чуха моите уши.
Чукнахме се за пореден път. Той гаврътна яката от своята чаша и без подканяне захвана изповедта си:
- Имам тракторче. Вярно, малко е наистина, ама върши работа. Миналата седмица отидох да изора нивата. Карах, натисках педалите и въртях кормилото, докато настана време за обяд. Спрях тогава да си почина. Извадих от торбата каквото беше приготвила жена ми за ядене,но в най-дълбока тайна от нея, бях добавил шише домашна сливова.
Турям няколко залъка в устата. И за да отидат към гърлото, прилъгвам ги със скоросмъртницата. Продължих така, докато усетих, че нещо из мен захвана да прекалява. Успокоих го най-чевръсто и решително. Какво толкова ще ми стане. Трябва само да насочвам предното колело покрай браздата, а не да излизам на рали по магистралата. И отново надигам шишето. Върна ли го недоизпито в къщи, жената ще ми направи лют скандал. Ще разбере, че съм носил алкохол на нивата. Затова продължих така, настойчиво и всеотдайно, като към отговорна работа. Спрях едва когато видях всичкото сухо по дъното на шишето. Много издържам на пиене, да го знаеш.
Както и да е, добрах се криво - ляво до машината. Отпуснах се върху седалката и запалих, а тракторът най-послушно тръгна. Нали не е жена, дори не промърмори за пиенето. Предното колело си захвана вярно работата. Лепна се до браздата, сякаш диплома има за това. Притисна се към нея като на чуждо, аз окуражен. Занатисках все по-уверено педалите.
Повярвай ми. Цялата нива щях да изора до вечерта, ако някой не ми беше погодил мръсния номер. Зверя се някак по-силно от обичайното пред трактора. Досещаш се защо го правя. От него подразбрах, че предното колело започна лека - полека да влиза в някаква далавера с изпитата от мен ракия. Като заговор нещо взеха да ми правят. И от това забелязах бялото пред себе си. Е, не беше чак толкова бяло, колкото лъскаво. Брей, рекох притеснено. Какво ли ще да е това? Спирам уж веднага и с десетина трудности накуп, слязох от машината. Направих го, няма да прегазя човек заради едно слизане.
Приближавам внимателно и предпазливо. Защото да си призная честно. От горе, от кабината, не различих най-добре какво е. Оглеждах го здравата, преди да разбера, че е плуг. Съвсем истински плуг, повярвай ми. Веднага се запитах с болката на истинския стопанин. Кой ли ще да е тоя серсемин, дето си е зарязал така инвентара. Навсред полето. Опипах го състрадателно и грижливо. Абе, напълно редовен плуг си беше. Дори приличаше на моя, с тлъстата заварка и на същото място правена.
Изглежда не ще да съм бил чак толкова пиян. Вече нали ти го казах, много му издържам на това, на пиенето. Жегна ме в гърлото. Ето тук, дето ми се надбягват сега глъдките. И заради неговия хатър, отидох да погледна зад трактора.
Плугът ми го нямаше там.
С това свърши разказът на моя събеседник.
Цветко Маринов