Ти виждал ли си?! Виждал ли си...
от безсилие, баща ти да заплаче...
че няма хляб на масата?!
И всичко да се срути под краката ти,
и времето да спре... заключено
във свити мъжки длани,
а... тъй обичаш ги!
И тихичко, по детски да ругаеш
и нещо в теб разкъсва се...
Болят сълзите бащини! Болят!
Усуква се душата и оголваш зъби,
и искаш да захапеш този свят,
и искаш да удариш... да си тръгнеш.
И скимтиш, прехапал детски устни,
за тези святи бащини сълзи,
и обещаваш до безумие...
някога... да ги попиеш ти,
че силен си!
И колко късно е това, то– някога,
когато всичко вече е под камък...
а две сълзи във незаспали сънища
все по– дълбоко подкопават...