автор: barona_36

На първа среща като за последна
наливам стръвно чашите със връх,
че утре някой друг ще те погледне
и вместо мен ще губи ум и дъх.

До утре! Ала тази нощ е просто
настръхнала от мисли и копнеж,
че чак белеят тънките ми кости
и ти не знаеш как да ме възпреш...

Измисляш бездна, колкото черупка
от орех, и ме хвърляш с порив лек,
а аз възкръсвам истински и хрупкав,
почти като великденски геврек...

че аз съм твой до границата синя
на устните ти, опнати до кръв...
Ако през тази нощ не я премина,
аз зная - утре няма да съм пръв...