Разболях се да се боря с нищетата
и от мъка да прекланям все глава,
от нищото да пълня си душата,
от вакуума да раждам любовта!
Уморих се от неволите да страдам
и да гледам как от тях се поболях,
и от мъките в измислената клетка
да отърсвам гордостта си ден след ден!
Поболях се от мизерията хорска,
поболях се от нещастната им суета.
Уморих се да обличам нищетата
във мечти от нежност, обич, красота.
Все затварям си очите да не виждам
колко болни и нещастни са, нали,
а от болката си да прогледнат все не искат -
чакат друг проблема им да разреши.
Уморих се! Искам малко тишина...