автор: feniks

Котката
от зениците ти
до моите длани
препуска
вятърно,
бясно,
изнудващо
сред
копнежи
по бесни
среднощни
лапички,
нападения,
разлистени
отражения
на режещи
котешки
мустаци
и лунно сребро
стичащо се,
потичащо,
задъхано,
диво
по
голото ти
без-съзнание,
мое
след
лунно
дихание.