автор: ZAGORA

По земята му древна и млада
пиша знаци със ум и ръце.
На морето край синята клада
грея дух уморен и сърце
Колко утрини ангелски срещах
пълни с вяра и смели решения,
тук след нощи по дяволски грешни
изповядвах любов и смирение.

Сред житейския пъстър рефрен
той е нежно-мажорния цвят.
Аз живея в Бургас и Бургас е у мен
Моят град!

Той ме радва със южни усмивки,
благославя ми дните със поздрав.
С аромат на липи утолява
мойте пролетни ноздри.

А музите-Евтерпа и Ерато
за него са свещената обител,
творците му събират злато
в сълзи от Мелпомена, в смях от Талия.

Тук времето под патината крие
на сградите отколешната хубост,
до тях пък недомислено се вият
мизерни рожби на модерна глупост.

Знам,не е съвършен
тоя град върху залива вдигнат
но е мой,но е твой,но е наш!
От мечти и надежди енигма
и прекрасен купаж.