автор: barbacoa

Казва се Хуба, а този срещу нея е правнукът й Христо. Той идва с мотора си до селото, понякога води и приятели, та оживяват не само къщата, а и целия пущинак наоколо.
- Виж – казва му тя и мести дюлите от капака на раклата да я отвори. – Тук са ми дрехите. Всичко е подредено. В този вързоп отсам пазя някоя бебешка дрешка на дядо ти и сестрите му... А тук са моите, да не объркаш...
- Няма, баб – модерен е Христо, но е стъписан. – Дай да не говорим за такива работи, а?
- А за какво да говоря? Бележка съм турила кое как да е, че да не забравите нещо, да не ме объркате...
- Бележка ли? – Христо поглежда хем подозрително, хем му става весело – Че ти нали не умееше... да четеш...
- То за толкоз умея аз, не се смей... Ти гледай да не объркаш вързопите – единият е за бебета, другият е за...
- Чакай – прекъсва я правнукът – чакай да те изпитам... Коя е първата буква от азбуката, знаеш ли?
- Еее, сине, чак пък и ти... “А” като ягне...

И се усмихва Хуба с избелелите си очи и в светлината им се събира всичкото.