- ...Прощаваше всичко на всички. Съжаляваше ги - никога не им вярваше. Лилаво – останалите не можеха да го доловят с очи. Наричахо го „странен”, един от армията на особняците. Мразеше думите. Летеше с мисълта си, лазаше със страховете си, хранеше се с болката си.
Остана жаден, защото не я срещна, а му бяха обещали. Не можа да пие от нея. Затова се разяде до кости. С каквото се сетите. Стаята е празна от години, а още вуни на аромата на обречените. Тревичка (рядко, но достатъчно често), 3 кутии, 3 чаши – 4 пъти на ден. Спазваше го като рецепта. Ефектът трябваше да го докара до там... И стигна точно навреме. Мразеше тривиалното, затова за него написах: „Лилав страннико, вече никога няма да си жаден – откри я! Сега бъди!”.
„200 на месец...Струва си да вдишам от аромата на обречения. Точно ще ми останат пари и за перде, след капарото”, помислих си.
- Взимам я!
Хазяйката се усмихна, май:
- Ти си зелен. Ще видиш и сам, ако събереш очи и се вгедаш в точката – там, при третото око. Напиши тук своята история! Следите на лилавия са незаличими. Остави и ти своите. Лети, лази, храни се... Пий... Стигни докъдето искаш...
„250 – 300 с консумативите... Поносимо...”
- Колко казахте, че е таксата за асансьора?