автор: Chugra

Пред мене са двама гениални поети,
в очите ми те стоят напети,
бронзови статуи в пролетен ден
от очите им капе роса

Помръкнали, стари и бледи
гледат отвъд вечността,
по цял ден съчиняват поеми
и не мислят те за смъртта

На път са безгрижно поели,
самотата със себе си са взели
и в мрака безмълвно потъват,
докато за далечно щастие бленуват


29.04.09г ВБВ