автор: ipalam

(strahotno)

Октомври - обичайно грозен
с мъглявостта си - ме прие,
опита да превърне в проза
горчивото ми битие
и тъкмо вече да се слея
с разкиснатите му черти
(встрани от ямба и хорея),
една врата ме приюти
с две чаши, масичка... Припряно
в присъстващата тишина
започна Димчо Дебелянов:
"Ако загина на война..."
И зашумяха златни листи,
преди да се превърнат в смет;
топяха се стъклата - чисти,
сами приличащи на лед;
висеше буренак намръщен
покрай олющени стени -
той също раснал бе и също
от влага и от скръб изгни.
И полетяха странни птици
от извехтелия килим...

... Нам Бог е подарил езици -
поне веднъж да замълчим.