автор: LittlePerfectC

Трябва ли да стана безсрамен като блондинка? Или религиозен
като французин?
Всеки път, когато ми разбият сърцето, се чувствам по-приключенски
(и как едни и същи имена се появяват в безкрайният
списък!), но тези дни вече няма да ми е останало нищо,
с което да продължа приключението.

Защо да те споделям? Защо не се отървеш от някой друг
за разнообразие?

Аз съм най-лесният мъж. Всичко, което искам, е безгранична любов.

Дори дърветата ме разбират! Небеса, и под тях лежа,
нали? Аз съм точно като купчина листа.

И така да е, никога не съм се задръствал с превземките на
пасторалния живот, нито с носталгия по невинното минало на
перверзии из полята. Не. Човек никога не трябва да напуска
границите на Ню Йорк, за да получи цялата нужна му зеленина – не мога
дори да се насладя на туфа трева, ако не знам, че наблизо има метро,
или музикален магазин, или някакъв друг знак, че хората не мразят_напълно_живота. По-важно е да потвърдим
най-малко искреното; облаците така или иначе получават достатъчно внимание и допи те продължават да отминават. Знаят ли какво пропускат?
Аха.

Очите ми са мътно сини, като небето, и се променят постоянно;
те са празни, но живи, напълно конкретни и
неверни, така че никой да ми няма доверие. Винаги извръщам поглед.
Или поглеждам отново нещо, след като ме е предало. Правят ме
неспокоен, а това ме прави щастлив, но не мога да ги
спра. Да имах сиви, зелени, черни, кафяви, жълти очи; щях
да си стоя вкъщи и да върша нещо. Не че съм
любопитен. Напротив, отегчен съм, но трябва да
внимавам, нужен съм на нещата, както небето трябва да бъде над
земята. А напоследък безпокойството_им_е толкова силно, че мога
да си позволя твърде малко сън.

Сега има само един мъж, когото обичам да целувам небръснат. Хетеросексуалност! неизбежно наближаваш. (Как най-лесно
да я разубедим?)

Св. Серапион, увивам се в робите на белотата ти,
която е като полунощ у Достоевски. Как да стана
легенда, драги? Опитах с любов, но тя те приковава към
гръдта на друг, а аз все се изтръгвам от нея като
лотус – екстазът винаги да бягаш! (но човек не бива
да се разсейва от него!) или като хиацинт, „за да държиш
мръсотията на живота на страна”, да, дори и в сърцето, където мръсотията се изпопмва и слослови и замърсява и определя. Желая
желанието си, въпреки че мога да стана известен с мистериозното си отсъствие от този департамент, този парник.

Унищожи се, ако не знаеш!

Лесно е да си красив; трудно е да изглеждаш такъв.
Обожавам те, любими, за поставения капан. Като
последна глава от книга, която никой не чете, защото историята вече е свършила.

„Фани Браун е бегълка – изплъзна се с Рогът на Хорс;
наистина обичам тази малка въртиопашка и се надявам да е щастлива, макар че ме заблуди малко с този подвиг – Горката глупава
Чечина! или Ф:Б:, както я наричахме – пожелавам й
един хубав бой и 10 000 паунда.” – Госпожа Трейл.

Трябва да се махна оттук. Избирам някакъв шал и
най-мръсните си шорти. Ще се върна, ще се появя отново, победен, от долината; не искаш да ходя, където ходиш ти, затова ходя, където
не искаш да ходя. Само следобед е, така че ни чака още
много. Долу няма да има поща. Обръщам се, плюя в
ключалката и дръжката се завърта.







Meditations In An Emergency

Am I to become profligate as if I were a blonde? Or religious
as if I were French?

Each time my heart is broken it makes me feel more adventurous
(and how the same names keep recurring on that interminable
list!), but one of these days there`ll be nothing left with
which to venture forth.

Why should I share you? Why don`t you get rid of someone else
for a change?

I am the least difficult of men. All I want is boundless love.

Even trees understand me! Good heavens, I lie under them, too,
don`t I? I`m just like a pile of leaves.

However, I have never clogged myself with the praises of
pastoral life, nor with nostalgia for an innocent past of
perverted acts in pastures. No. One need never leave the
confines of New York to get all the greenery one wishes--I can`t
even enjoy a blade of grass unless i know there`s a subway
handy, or a record store or some other sign that people do not
totally _regret_ life. It is more important to affirm the
least sincere; the clouds get enough attention as it is and
even they continue to pass. Do they know what they`re missing?
Uh huh.

My eyes are vague blue, like the sky, and change all the time;
they are indiscriminate but fleeting, entirely specific and
disloyal, so that no one trusts me. I am always looking away.
Or again at something after it has given me up. It makes me
restless and that makes me unhappy, but I cannot keep them
still. If only i had grey, green, black, brown, yellow eyes; I
would stay at home and do something. It`s not that I`m
curious. On the contrary, I am bored but it`s my duty to be
attentive, I am needed by things as the sky must be above the
earth. And lately, so great has _their_ anxiety become, I can
spare myself little sleep.

Now there is only one man I like to kiss when he is unshaven.
Heterosexuality! you are inexorably approaching. (How best
discourage her?)

St. Serapion, I wrap myself in the robes of your whiteness
which is like midnight in Dostoevsky. How I am to become a
legend, my dear? I`ve tried love, but that holds you in the
bosom of another and I`m always springing forth from it like
the lotus--the ecstasy of always bursting forth! (but one must
not be distracted by it!) or like a hyacinth, "to keep the
filth of life away," yes, even in the heart, where the filth is
pumped in and slanders and pollutes and determines. I will my
will, though I may become famous for a mysterious vacancy in
that department, that greenhouse.

Destroy yourself, if you don`t know!

It is easy to be beautiful; it is difficult to appear so. I
admire you, beloved, for the trap you`ve set. It`s like a
final chapter no one reads because the plot is over.

"Fanny Brown is run away--scampered off with a Cornet of Horse;
I do love that little Minx, & hope She may be happy, tho` She
has vexed me by this exploit a little too.--Poor silly
Cecchina! or F:B: as we used to call her.--I wish She had a
good Whipping and 10,000 pounds."--Mrs. Thrale

I`ve got to get out of here. I choose a piece of shawl and my
dirtiest suntans. I`ll be back, I`ll re-emerge, defeated, from
the valley; you don`t want me to go where you go, so I go where
you don`t want me to. It`s only afternoon, there`s a lot
ahead. There won`t be any mail downstairs. Turning, I spit in
the lock and the knob turns.

Frank O`Hara