Какавидата
бие пашкула.
В битка за слънцето –
разкъсва душата си,
но се бие и рита –
отвътре.
До без сили.
И почти е умряла,
но слънцето мами
и тя го усеща…
И рита, и гърчи се,
и без дъх, с дупе само –
къса –
боли я, но го къса
пашкула
и с вик,
и със взрив,
извива дъга небето.
Огромна, искряща на слънцето,
цветна дъга.