Слънцето уморено си тръгна,
по пътя дълъг и с безкрай.
Слънчогледи махат му с листа.
Почини! Утре сила пак ни дай!
Любовта-майка на земята.
Къщите в нощта превзе, огря.
През врати и прозорци влезе.
Седна на бедна и богата софра.
Хапката на всички подслади.
На влюбените даде светлина.
На сърдити тя разум дари.
Усмивки за децата във съня.
И във парка тихо постоя.
С влюбените беше до зори.
Нежно събуди слънчевият жар.
И прегърна Земята-неен олтар.